Гората ..

С едно превъртане преминах през малката рекичка разделяща къщата от гората.. Бях сама другите вече бяха ходили, а Джас беше в Аляска .. Хванах се за най-близкия клон и се превъртях, за да кацна плавно на земята.. Тичах дълго под, през и над нефритения лабиринт от дървета и храсти.. Виждах всяко трепване на листенцата по малките храстчета.. Спрях рязко и поех дълбоко въздух.. Усетих прясната кръв и хукнах натам.. Преследването не беше дълго.. Съвсем скоро усещах кръвта на елена да се разлива в устните ми и да намалява болката в гърлото ми.. Животното издаваше все по-малко звуци и вече бе започнало да се ограничава с движенията.. Хвърлих трупа на земята и отново подуших въздуха.. Мъх, гора, живот.. Някаква сладникава миризма ми направи силно впечатление.. Отворих рязко очи .. Вече имах друг светоглед.. Тъмнокос мъж със сини очи.. Беше вампир.. Цвета на очите не можеше да ме заблуди.. Не ми мислеше злото.. поне за сега не виждах нещо такова.. Секундите течаха.. Съвсем скоро бях пред него усмихвайки се..
- Здрасти.. Аз съм Алис.. - усмихнах се..

Скука.. Нямаше какво да правя, а ми омръзна да кисна в бара. А и не намирах момиче, което да не иска ангажиране.. Всички ли искаха сериозна връзка и някой, който да премира за тях? Блях..
Разхождах се доста дълго време, бях нов и нямах представа на къде води всеки един път. Реших да поема по единия, който ме доведе до гората. По пътя имаше някакво момиче, което ми послужи за ранна вечеря.
Продължих навътре в гората, докато не забелязах, че някаква вампирка гони някакъв елен. Стоях и я наблюдавах, докато не остави животното на земята. Чак тогава ме забеляза.
-Здрасти.. аз съм Алис.. -Бяха думите ѝ, а аз се усмихнах с най-чаровната си усмивка.
-Здравей Алис. -Казах покланяйки се и целувайки ръката ѝ. Това бе навик, който ми беше останал от миналото. -Деймън, на вашите услуги.

Огледах го доста обстойно преди да забележа, че се храни с човешка кръв.. Погледнах го подозрително.. Надявах се да не е ловувал тук.. Пазехме прикритие.. Опитвахме се да се свържем с хората да приличаме повече на тях.. Синеокия се представи като Деймън.. Погледнах лещите му.. Май щяха да издържат още няколко часа.. Отровата бързо щеше да ги разтвори..
- Ще помоля да не ловуваш в този район.. Опитваме се да пазим прикритие.. - казах звънко .. Погледнах нагоре в мрачното небе.. Вдишах още веднъж.. Нямаше нищо нередно или поне аз не го виждах..
- От къде си Деймън.. ?? - попитах дружелюбно..


ПП сори че се забавих ама имах работа..

-Оу.. -Казах. -Добре, ще го имам в предвит. -Отвърнах относно това с ловуването, след което се усмихнах. Облегнах се на близкото дърво и разроших косата си.
-Нямам постоянно местоположение. Може и тук да не остана много но идвам от Италия. -Казах съвсем спокойно, като взех някаква пръчка, която да си подмятам. Мразех ръцете ми да са празни, за това често си носех някоя монета в джоба. За мое нещастие обаче нямах монети, а само цели пачки.
-А ти си от тук предполагам. -Усмихнах се на вампирката, като ѝ намигнах.

Усмихнах се и имнах мака и да не бях точно тук.. Тогава нсъзнателно обърнах внмане на думата Италия.. Ни ма бе от редиците влтури.. Добре организраните законодатели.. Огледах го от глава до пети.. Определено нямаше да пратят сво човек сам при нашето многобройно семейство, но все още не можх да предполагам.. До колкото виждах за напред не ни мислеше злото, но нне всичко бе вярно..
- Волтури ?? - попитах тихо, а изражението ми застина.. Имаше още от тях.. Червенокоса вампирка.. Любимката на Аро.. - Защо сте тук ??

-Всъщност не съм от тях, но ме увериха, че ще съм ценен. И все пак. Само и единствено аз мога да се командвам. Така е било 800 години, така ще е и сега. -Усмихнах се на вампирката и седнах на близкия дънер.
-А ти защо реши, че ще искам да нараня теб или някой от семейството ти? -Попитах и за семейството, защото предполагах, че няма да живее сама в града. Прокарах ръка пред косата си.
В деаствителност не бях враждебно настроен, ако някой не ми дадеше повод.

Върнах се назад в миналото.. Златистите ми очи зашариха напред в далечината..
- Идваха тук преди няколко години.. Имаха наерение да ни унищожат и да вземат по-ценните от нас.. Причината бе племенницата ми Ренесме.. - усмихнах се и спрях за секунда.. - Тя е полувампир.. Мислеха че е опасност за съществуването ни.. Тя обае се учеше по-бързо от колкото и растеше.. Бяхме събраи мног свидетели.. Почти толкова колкото техните въпреки че ни превъзхождаха.. Това е.. Предполагам ще видя ако решат да ни навестят пак.. - казах спокойно .. Радвах се че не е от тях, н червенокосата, която видях преди дни. Да, тя определено бе една от тях..

-Не се вписвам при тях. Предпочитам да работя сам. -Усмихнах се, гледайки Алис.
-Работата в екип не ми се отдава. А и.. -Казах почесвайки се. -Падам си малко несериозен. Не мога да се съсредоточа на една работа, ако мисля за някоя жена, а това е неизменна част от моето ежедневие. -Засмях се сухо, като се чудех дали вампирката щеше да разбере какво имам предвит. Вероятно не бе от момичетата, който искат свобода.
-Да го кажем с прости думи, аз съм женкар. На Аро това вероятно нямаше да му се нрави. Особено ако за задача ми е наложено да убия някоя красива вампирка. Като теб например.

Кимнах усмихнато.. Не знаех дали някой ще има нещо против да го заведа вкъщи.. Предпочитах да съм на сигурно, но Ренесме..
- Няма да стигнеш до никъде така.. Или трябва да внимаваш и да не се забъркваш в неприятности или да бягаш.. Аро е много строг в повечето случаи, Деймън.. Намери си семейство.. - усмихнах се.. Честно казано си бе негова работа дали ще си намери семейство или не и все пак.. Огледах се наоколо.. Цветовете станаха различни.. По-тъмни, но все така наситени.. Извадих телефона си и написах бърз СМС на Карлайл.. Не исках да се притесняват за мен..
- Каква е дарбата ти ?? Щом са казали че си ценен трябва да е нещо важно.. - попитах тихо..

Погледнах я и отвърнах безлично:
-Мога да копирам всяка една дарба, която поискам с мисъл. -Усмихнах се на вампирката и отговорих на предните ѝ думи. -Момиче, мога да се грижа за себе си. Научих се от както съм превърнат да се справям сам с проблемите. Не мога да имам доверие на никого, а и, да призная, и на мен не може да ми се има много доверие. Когато се ядосам.. ами рядко се вслушвам в чужди думи. И все пак никога не греша. Ами твоята дарба каква е, Алис?

- Виждам бъдещето но не е толкова точно.. По-скоро виждам решенията преди да са взети, но ако се променят и видението ми се променя.. - казах самодоволно.. Това че Аро копнееше за мен ме радваше.. Не знаех какво още да го питам .. Изглеждаше затворен.. Огледах го отново и отново.. Обличаше се добре, но се нуждаеше и от моята ръка тук там.. Жалко само че не се доверяваше..
- Помниш ли нещо от превръщането ти ?? Например кой те превърна в това което си ??

-Дам, помня всяка една малка подробност. -Усмихнах се. Нали не очакваше да ѝ разкажа? Но какво пък, после тя щеше да ми разкаже за себе си.
-Когато бях човек бях много болен и се запознах с едно момиче, което се оказа *учка, превърна ме и избяга. -Казах съвсем спокойно. -И от тогава съм това, което съм. -Вдигнах ръце, сякаш бях на конкурс за красота, показвайки се от глава до пети. Истината беше, че нямах представа къде е Киара и не ми пукаше особено. Нали си имах всички останали момичета. Или поне можех да ги имам.
-Какво да ти кажа. Друг би казал, че е самотно да спиш в леглото сам... Но аз определено не спя сам. -Засмях се и я погледнах. -Твой ред е.

- Не мога да ти кажа нищо.. Събудих се сама.. Години след това открих съпруга си, а след това заедно открихме вегетарианско семейство.. - усмихнах се.. Честно казано това бе истината .. Нямах си и на идея защо се бе получило така.. Всеки друг помни по нещичко, а аз нищо.. Това което каза Джеймс преди да го убием ме заинтригува.. Открих единствено че съм живяла в Билокси, Мисисипи.. но нима това имаше значение..
- Значи създателят ти ти е създал грешната причина за живота ?? За семейството ?? - попитах звънко сядайки на един нисък клон..

-Създателката ми се възползва от това, че бях глупав. -Казах, като извъртях очи при спомена. -Знам само първото ѝ име и нямам и желание да науча повече. По начало още преди да стана вампир си бях сам. Семейството ми ме е било продало, израстнах в нещо като изправителен дом. -Разроших косата си. Честно казано нямах представа защо не му пукаше и не се засягах от това. Бях си копеле, да, но честно казано.. Не ми пукаше особено какво ще си помислят останалите за мен.
-Нямам желание сега, след близо 8 века, да си създавам семейство. Ще трябва да променя навиците си, характера си.. хм, не си заслужава. Поне за мен. -Усмихнах се.

- Не си малко дете, за да ти казвам какво да правиш нали ?? - усмихнах се разклащайки крака от клона на който бях седнала.. Деймън изглеждаше симпатичен "човек" .. Вече не виждах опасност в него въпреки кръвожадните му очи, криещи се зад небесно сини лещи.. По нашите земи рядко идваха номади, а това определено си беше хубаво.. Може би ние бяхме най многобройния клан след Волтури..
- Какво те доведе тук ?? Много рядко номади навлизат в земите ни..

Седнах и се облегнах на дървото.
-Всъщност не знам защо дойдох тук. Пътувам много. Обиколил съм почти цялото земно кълбо. Само тук не бях идвал и ето ме тук. -Засмях се и погледнах Алис.
-В търсене на "прекрасната" . -Придадох си сериозно изражение но 30 секунди след това се засмях бурно. Честно, биваше ме да се правя на романтик но даже мисълта да съм с едно момиче през цялата вечност ми се струваше глупаво, невъзможно и непостижимо.

Засмях се с него.. В действителност беше много зарибяващ.. Не разбирах представата му за идеалния безцелен живот, но той си знаеше.. Щом бе решил, че ще живее ден за ден с всяка срещната нямаше да му противореча.. Все пак коя бях аз ?? Една дребна непозната.. Често описвана като досадно създание макар и казано на шега..
- Ъмм.. Как се пазиш от слънцето ??.. Предполагам си отлично запознат със законите на Волтури .. В другите държави определено е по-слънчево.. - погледнах го любопитно.. Нима излизаше само нощем ?? ..

-Честно казано предпочитам нощите. Първо, че по-лесно си намирам момичета и второ, че не ми се налага да се крия. Рядко излизам денем и то само, когато е облачно. Когато не е-просто си пия бърбъна и свиря на пиано или китара. -Усмихнах се. Именно това бе идеала ми на живот. И без това дори като човек не обичах деня.
-Все пак сме създания на вечерта. Така или иначе. -Имитирах свирене на китара и се засмях секунди след това.
-Ами ти? Как прекарваш дните си? -Погледнах я в очите, вероятно сините ми лещи вече се бяха разтворили и се виждаха ярко червените ми очи.

Засмях се с него.. Можеше да направим дует, но едва ли той се занимаваше с толкова обикновени неща.. Не бях съгласна с определението му за нас.. Аз излизах и през деня.. Както и цялото ми семейство..
- Ами ходя в местната гимназия с племенницата ми .. Останалите ми сестри отказват да го правят, но аз все още се забавлявам.. Ловувам, украсявам къщата ходя по магазините.. Това съм аз.. - засмях се.. Нямаше да го занимавам с това което обичах да правя най-много.. Именно да се разпореждам с дрехите на цялото семейство.. Погледнах го в очите.. Лещите ги нямаше.. Сега виждах искрящо рубинените му очи..

Усмихнах се на вампирката.
-Явно си падаш от онези хубави момичета, които обичат да пазарят и харчат пари по модата като цяло. От опит мога да кажа, че миньончета, като теб, са добри в леглото.
Засмях се, защото в дествителност те бяха СТРАХОТНИ в леглото, но реших да пестя комплиментите си, за да не дойде някой афресивен вампир и да иска да се бие с мен после.

- Не знам.. Възможно е.. - засмях се.. Деймън беше изключително мил и забавен.. Правеше комплименти на всяка крачка.. Определено щях да го срещна отново.. Може би щеше да е добре да ни погостува малко.. Сигурно нямаше къде да пренощува.. Не че имаше някакво значение.. И без това не спяхме..
- Аз обаче от опит мога да кажа че едрите като теб също са добри в леглото.. - намигнах му.. Наистина го мислех.. Всъщност всеки от тази раса беше идеален в леглото по различен начин..

-Поне за себе си знам, че съм удивителен в леглото. -Казах и се усмихнах с най-чаровната си усмивка. -Знаеш ли, имам странното предчувствие, че не си свободна, което буди разочарование у мен.
Изправих се и се оказах на клона до нея.
-Искренно се надявам да греша. -Вперих погледа си в нея, като отместих един кичур от косата й, който се бе запречил на лицето ѝ.
Миг след това отново бях на земята.

- Съжалявам.. Нямаш късмет.. Имам съпруг.. - засмях се.. Жалко наистина, но не можех да пренебрегна чувствата си към Джаспър.. Бяхме заедно от век.. Нямах намерение да пропилявам толкова дълга връзка.. Надявах се винаги да сме заедно.. Не можех да си представя живот без него.. Отскочих от клона и се приземих грациозно пред Деймън.. Усмихнах се любезно..
- Може би след няколко хиляди години.. - намигнах му.. Макар и тогава да бе невъзможно.. Не вярвах Джаспър да си отиде някога, а аз винаги щях да съм до него..

Усмихнах се на грациозната вампирка.
-Е, не се и надявах да си свободна. -Казах. -Кой би пропуснал симпатично миньонче с добър вкус за модата? Надявам се този твой Джаспър да те пази от такива като мен.. Надявам се нямаш протиф, че чета мислите ти. Просто откровенно казано рядко ме заинтригуват вампирки повече от необходимото.
Озовах се точно зад Алис, дъхът ми можеше да се усети по шията ѝ.
-А ти определено успя. -Отново увеличих дистанцията и седнах пак на дънера.