Парка на града

Днес реших да се поразходя.Чувствах се нещастна чудех се какъв ли щеше да е живота ми ако сега бях обикновен човек.Е да сега щях да съм в ковчег но все пак съм нещастна като вампир.Когато ме инасилиха приятелите на Ройз изживях най-голямото унижение в живота си.Но както и да е.Отидох до парка и реших да се поразходя малко.Вече слънцето се беше скрило някъде където никой нямаше да го види.Започнах да се разхождам бавно и спокойно мислейки за предишния си живот.И моята мечта която така и не се осъществи.Бях гладна но сега не ми беше до лов.От няколко дни не се бях хранила и може би сега щях да убия никой човек но какво пък човечеството и без това ще загине.Какво ми пука за хората.Сега ме е грижа само а Емет и Ренесме.Какво ли прави тя сега?Сигурно говори с онова мръсно куче Джейкъб.

Ставаше все по-късно, а Роуз никаква я нямаше.. Съсредоточих се и я видях върху една пейка.. Това място наподобяваше парка.. Успокоих останалите и тръгнах натам по най-бърия начин.. Не бях оворила с нея от дни.. Може би щях да й помогна с нещо.. С мен споделяше всеки един член както и с Ед.. Подсмихнах се леко при тази мисъл и грациаоно закрачих към пейката на която видях Роуз.. Съвсем скоро подуших аромата йи я зърнах..
- Роуз.. Хе как си ?? - усмихнах се и я прегърнах..

-Алис здравей.Ами горе доло.Ами ти как си?-Попитах малко загрижено.С нея не бяхме говорили от няколко дни.А и без това нямаше за какво да си говорим.
-Как е Емет.Не сме говорили от два дена с него.Не се засичахме.Погледнах я право в очите и зачаках нейният отговор.
След това станах от пейката все още мислеща за живота си от който непомних много.Помних само мечтата си и болката.

Погледнах я сриозно стоейки права.. дребното ми тяло изглеждаше нищожно пред нейната прекрасна фигура.. Нашата снежна принцеса явно бе тъжна..
- Емет е добре.. Весел както инаги.. Ед твърди, че е леко притеснен и все пак е добре.. Есме е съсипана.. Трябва да говориш с на Роуз.. Не си била така от 100 ггодини, а сега си унила .. Какво има ?? - попитах звънко подскачайки около нея..

-Ами тъжна съм защото мислех за предишния си живот който помня съвсем малко.Тъжна съм защото така и не успях да осъщества мечтата сси.-Започнах да говоря.Ако не бях вампир доссега да съм се разплакала и да съм направила река от сълзите си.
-А и също съм тъжна защото с Емет малко се скарахме и не сме си говорили от два дена.А вече немога да издържам без да му говоря.Знаеш колко съм упорита.Искаш ли да отидем на лов?-Попитах Алис все още малко разтроена.

Слушах разказа й внимателно.. Разбирах как се чувства, но аз не съжалявах че са ме превърнали.. Според Джеймс съм ила в луница.. Предпочитам сегашния си живот.. Имам Джас и цяла вечност с него.. Погледнах я внимателно изучавайки изражението й.. Беше жадна.. Очите и бяха тъмни.. Трябваше да идем на лов..
- Да.. ами да вървим, а за Емет не се притеснявай той не се сърди за нищо.. Познаваш го.. - ухилих се и я хванах за ръката дърпайки я по посока на гората

» Фонтана в средата на парка
» Банката в града
» Църквата в града
» Гората до града
» Гората близо до града