Къщата на семейство Кълън

Къщата бе празна.. Нямаше никой освен мен и Джаспър.. Беше някак странно да разполагаме с цялата къща.. Най-вероятно Ренесме бе навън с приятели.. Останалите на лов, а ние просто стояхме на дивана правейки се че гледаме телевизия сгушени един в друг.. Може би това бе най-хубавото нещо от вечността.. Определено можех да остана така вечно.. Припомнях си толкова неща от миналото ни.. Предполагах че и той го прави, но не можех да кажа със сигурност.. Може би само Едуард можеше.. Времето беше мрачно и дъждовно.. Типичен ден за града Форкс.. Може би съвсем скоро щеше да се наложи да се махнем.. Хората щяха да заподозрат, че Карлайл не старее.. Може би щяхме да отидем в Аляска или някъде другаде.. Не се знаеше нищо.. Знаех само че ще се върнем на това спокойно местенце след няколко века..

Влязохме вкъщи.. Веднага целунах Джас .. той ме прегърна силно, а Есмме се затича към Роуз.. Тя обаче побърза да се качи горе с косматото животно.. Чух леко тупване и осъзнах, че го е оставила на леглото.. Отскубнах се от Джас и веднага отидох при нея махайки това нещо от завивките..
- Не Роузи не си познала.. Избирах тези завивки 3 часа.. Да не си посмяла да сложиш това нещо там.. - изписках звънко пускайки заека на земята.. Знаех че няма да му стане нищо.. Бях ниска .. Достатъчно ниска за да не се нарани..

-Мери скъпа ела при мен.-КАзах на зайчето и то дотичка до мен.След това отидох и го изкъпах и го подсуших а след това отново го сложих на леглото като легнха до него и започнах да го галя.
-Така по-добре ли е?-Попитах Алис с малко сърказъм в гласъм ми.Не ми допадаше това че махна Мери от леглото.
-И мисля че зайчето е достатъчно чисто за да може да стои върху леглото ни.

Погледнах я злобно.. Тя не разбираше смисъла на думите ми..
- Не е заради мръсотията.. Тя е или то е ъм Как да кажа има нокти.. Ще скъса нещо.. - нацупих се.. Не исках да съсипе всичко.. Стараех се всичко да е наред.. Ловко взех зайчето от ръцете й и скочих през проореца заедно с него.. Оставихго в един храст горе долу далеч от къщата.. След 10 секунди се върнах усмихнато..
- Мери вече пътува на някъде.. - изчуроликах и слязох при останалите.. Не исках да ме нападне.. И без това зайчето нямаше да идъри много при домашни условия..

Скочих през прозореца и започнах да търся Мери.След петнадесет минутно търсене най-накрая го открих и се върнах в къщата.
-Алис ако още веднъж посегнеш или се опиташ да се отървеш от зайчето заклевам се ще те УБИЯ.А не искаш Джеспър да е нещастен нали така?
След това седнах до Емет и го целунах той както винаги гледаше загубен мач.После отново започнах да галя зайченцето бяло.

Изръмжах в отговор.. Прелетях толкова бързо покрай нея че чак ми се размаза.. Все пак успях да грабна зайчето от ръцете й преди да забележи.. Измъкнах се от вкъщи.. Гнева ми бе толкова силен, а жаждата се засилваше с него.. Впих зъби в бялото създание и източих цялата му кръв.. Не можех да спра.. Нямаше как. . Захвърлих тялото и се върнах в стаята си влязла през прозореца.. Джас се озова при мен секунда по-късно обгръщайки ме с ръце..
- Какво има.. ?? - попита той с равния си и спокоен глас..
- Писна ми от заплахите й.. От капризите й още повече.. Не искам да живея така..- изчуроликах раздразнено.. Осъзнавах че всички ме чуват, но това не ми правеше впечатление.. интересуваше ме само какво ще каже Джас..